Терминът „арткомуникация“ или „комуникиране на културен продукт“ (произведение на изкуството, изложба и т.н.) е все още непознат у нас, въпреки че в други европейски държави съществуват дори тясно профилирани в областта на комуникирането на изкуство агенции.
PR-ът на културен продукт, на културна институция или изложба е цяла една ниша в България, а и в световен мащаб, която те първа предстои да бъде разработвана. Британската PR и маркетинг агенция Albany е един чудесен пример за това как една компания може да бъде специализирана в сферата на арткомуникациите, да се утвърди на пазара като бранд и да има в своето портфолио клиенти като Saatchi Gallery, Maggs Bros Ltd, Pace and Firstsite, Colchester и други.
У нас почти няма агенции или специалисти, които да съчатават в себе си необходимите качества за успешно комуникиране на изкуство. Наскоро стартиралата консултантска и комуникационна агенция Imp-Act залага в програмата си партньорства в областта на културата по инициативи на Столична община за стимулиране на партньорствата между бизнес и култура.
Комуникирайки едно произведение на изксутвото или изложба преди всичко трябва да осъзнаваме необходимостта от тази специфична дейност, да я възприемаме като част, като естествено продължение на творческия процес. Защото за какво създаваме изкуство, ако не за да намери то своята публика?
Защо е нужно да комуникираме изкуството?
У нас много разпространено е схващането, че творчеството е самобитен процес, който е от значение единствено и само за този, който го създава. Много от художниците работят за себе си без да изпитват необходимостта да социализират своя културен продукт с другите.
Истината е, че никой не може да задължи някой да популяризира своето изкуство. Но когато целта ни е да бъдем разпознаваеми като творци, да имаме своето място среди „известните“, тогава трябва да се замислим за много неща.
В България визуалните изкуства като цяло не са популярни колкото театъра, например. Почти липсват разпознаваеми от хората художници, известни лица, които да бъдат модели за подражание. Няма да се спирам върху причините за това, а ще го приема за даденост на средата, в която живеем. Среда, която, нека да си признаем, е дори враждебна към художниците. Именно това прави работата на арт комуникатора в България толкова сложна. Защото малко или много популяризирането на изкуството, на отделни автори, изграждането на положителен образ на галерии или музеи, е задача близка до просветителска. Изкуството възпитава, образова и осмисля, ето защо е от такова значение хората да го припознават като необходима част от ежедневието си, като средство за развлечение.
Основни задачи на арт комуникатора
Културата и изкуството не се определят като класически пазарен продукт, но са важен пазарен фактор в 21 век. Причините са няколко: в този сектор може да бъде ангажирана доста работна ръка, както и да се генерират големи приходи. Той благоприятства за икономическото развитие на обществото и може да бъде част от един по-голям туристически пакет от услуги, които дадена дестинация може да предложи. Пазарът на изкуството е специфичен, той изисква креативност и иновативен подход, адаптиране на социалния контекст, в който изкуството и културата се възприемат предимно като забавление.
Връзките с обществеността на една културна институция, в частност задачите на един арт комуникатор, трябва да подкрепят пет основни цели:
1. Да спечели подкрепа за осъществяване мисията на организацията
2. Да развие комуникационните канали с публиката, на която тази организация служи
3. Да създава и поддържа благоприятен климат в организацията
4. Да насърчава развитието на публичните политики, които биха били благоприятни за организацията и нейната мисия
5. Да информира и мотивира ключовите публики на организацията да постигнат целите й и да я подкрепят продуктивно
Как да постигнем тези цели? Чрез системно комуникиране на достоверна и интересна за нашата публика информация. Арт комуникаторът трябва да създаде разказ, история около културния продукт, който комуникира. История, която медиите да счетат, че си заслужава да я предадат на публиката. История, която да заинтригува аудиторията и да я ангажира.
Заключение
Днес в епохата на социалните медии контакът с публиката е далеч по-директен и лесен. Това променя изцяло работата на арт комуникатора, защото технологиите налагат един коренно различен подход когато говорим за изкуство. Facebook и Instagram промениха изцяло начина, по който по който консуматорът на културна политика се информира, а оттам и начинът, по който културните институции комуникират със своята публика. В този процес традиционните медии започват да остават на заден план, но както знаем, в България те не са и много „изкушени“ от културните новини. Въпреки това репортажите по телевизията или статиите във вестниците продължават да се възприемат като белег за успех на една изложба, въпреки че информацията през социалните медии и онлайн платформите достига до много по-голяма аудитория. Истината е, че там културният продукт става много уязвим и все по-податлив на критика. Ето защо е необходима една системна и стратегическа комуникация през онлайн платформите, което е основната задача днес на всеки добър арт комуникатор.
Снимки: Pixabay