Когато започна карантината ми беше изключително любопитно и забавно да гледам ентусиазма, с който арт средите в България започнаха да „оцеляват“ за пореден път. Казвах си: ето, умни хора, интуитивни, дейни, нещата ще поемат в правилната посока. Но два месеца по-късно вече започва да се наблюдава една умора след първоначалното пренавиване със заветната цел „само да избутаме този месец“. И изведнъж се оказа, че няма да бъде толкова за кратко, даже напротив, може да продължи по-дълго, отколкото сме си го представяли.
В световен мащаб изкуството вече не е същото.
Арт пластовете се пренареждат, светът на изкуството вече е друг, принципите са други, авторитетите ги няма и нищо няма да бъде същото. Това за изводите на международно признати критици и куратори. Само ние тук живеем с убеждението, че това е сън, от който ще се събудим и всичко ще е по старому.
Каквото и да си говорим, арт средите в България и т.нар. „пазар на изкуството“ тук винаги са се движили по някакви собствени правила. Обясняван с локалния характер на средата, този феномен се дължи на далеч по-сложни процеси, които, обаче, са друга тема.
Истината е, че беше време за такава промяна.
Досега изкуството ни се движеше по една крива, която водеше началото си от „успокояването“ след бурните ‘90, та до днес. Днес, когато за пореден път се убедихме, че само външни фактори могат да извадят българското съвременно изкуство от неговата летаргия.
А тази летаргия продължи твърде дълго – това беше период на легитимиране на определени автори като лицето на това изкуство, период на утвърждаване на авторитети, които са станали такива по други признаци и просто защото са били на точното място, в точното време. Време на установяване на един манипулиран арт пазар, който се дирижираше от различни от пазарните принципи фактори.
Всичко това до голяма степен ще остане в историята. Защото, когато упорито поддържаш нещо кухо и фалшиво, в един момент сривът се случва. И от него се надигат само тези, които притежават знания и воля за промяна, тези, които умеят да се адаптират и да извлекат ползи от ситуацията.
Но в каква посока ще поеме изкуството ни?
Всъщност аз не мисля, че едни авторитети ще заменят други. Даже напротив! Една част от галериите ще продължат да съществуват с нови сили, отворени към повечето възможности, които онлайн средата предлага. Често чувам как тя не може да замести директния контакт с изкуството и това е така. Но не знам защо хората й вменяват такива функции, защо това да си онлайн понякога звучи толкова плащещо? Според мен на дигиталното трябва да гледаме като на още една възможност, като на допълнение, което, в ситуация като днешната, би могло да замени временно и до известна степен реалността. Освен това онлайн средата скъсява разстояния и осигурява достъп до изкуството на хора, които иначе живеят далеч, но биха си купили с удоволствие.
Ценното в това, което се случи, и за галерии, и за художници, е това, че те се освободиха.
Освободиха се от оковите на старите схващания, че изкуството е само в галериите и само там то може да получи признание. Всички те днес са по-смели, по отворени към това да използват възможностите на онлайн средата, които за кратко време се убедиха, че могат да работят в тяхна полза! Убедена съм в това, че затворените врати на галерията за тези хора – артисти, вече няма да са проблем.
Има една немалка част от авторите, които активно продават онлайн и ще продължават да го правят с пълна сила. Защото хората имат нужда от красота и изкуство. Тука ги няма досегашните корективи, които да казват кое е кич, кое си струва. В интернет пазарът се диктува от различни принципи – от това кой е по-активен, кой е по-известен.
Тъжното в случая е, че
липсата на арт критика в този момент ще си каже тежката дума.
В интернет критикът всъщност е купувачът, а неговият вкус и разбиране за изкуство са единственият критерии, който ще го накара да купи определена творба. Колкото и специалистите да я критикуват и определят като несполучлива, кичозна.
И ето тук е моментът да се намесят качествените специалисти – арт критици и културни мениджъри, които да подкрепят това, което е стойностно и да го изведат напред. Да работят със собствени сили, а не да чакат държавна подкрепа. Защото такава няма да има, а честно казано не е и необходима.
Защото за да си независим, означава да не зависиш от никого, само от себе си!
Това е големият извод от пандемията Covid-19 – смяна на авторитетите, които диктуват тенденциите в изкуството, промяна на средата, увеличаване на алтернативите за популяризиране на изкуство и автори, формиране на нов пазар, ситуиран предимно онлайн и направляван от пазарните принципи, а не от отделни корективи в сферата на изкуството.
Когато дълго време държиш в едно русло юздите на един свободен и естествен процес, какъвто е творческия, той все някога ще се отскубне и ще поеме в своята си посока на еволюция.
Нека бъдем част от тази еволюция! Заедно!